Използване на компютърните игри в образованието и обучението

Компютърни и видео игри са използвани ефективно и в училищата за обучение по алгебра и геометрия (Corbett et al. 2001), биология (Ybarrondo 1984), компютърно програмиране (Kahn 1999) и много други. Резултатите, които е давало прилагането на подобен модел за обучение в училище, винаги са били много ползотворни от гледна точка на възприемане и заучаване на учебния материал. В интерес на истината, игрите обучават независимо дали са строго образователни или са предназначени единствено и само за забавление. Като допълнение видео игрите тренират и развиват способностите за възприятие. Като пример може да се даде изследването на хирурзи, имащи опит с видео игри, които проявяват по-голяма концентрация, по-бързи са и правят по-малко грешки при лапароскопска хирургия (Rosser et al. 2004).

Когато споменем „образователни игри“, най-често хората си изграждат представа за елементарните такива като например „Буквенка“ и „Цифренка“. Тези игри помагат на децата в предучилищна възраст по-лесно да се научат да четат, смятат и пишат. Но всъщност освен тези „детски“ игри има и образователни игри за възрастни това са т.нар. „сериозни игри“. Тези игри имат за цел да обучават стажант-учителите в една динамична, емоционално оцветена, мултимодална и персонифицираща учебна среда. Според редица изследователи като Aldrich (2004), Foreman (2004), Gee (2004), Prensky (2001), Squire and Jenkins (2003) използването на дигитални игри и симулации за подпомагане подготовката на учителите е стимулирано от положителната оценка за потенциала на игрите и ученето базирано на симулации (цит. по Gibson, 2011). Счита се, че те могат да бъдат много добър симулатор на реалния учебен процес, защото грешките във виртуалната среда не вредят на учениците и студентите-практиканти имат възможност да се упражняват спокойно, без напрежение и да се учат от опита си. 

Използването на компютърните и видео игри в образованието има все по-голямо значение и разпространение в съвременността. Налице са училища, в които основните методи на образователния процес се базират на учене чрез компютърни и видео игри. В България все още използването на позитивните аспекти на игрите в процеса на учене са малко познати , което предполага бъдещи предизвикателства и инициатива за тяхното въвеждане. Необходимо е да се почерпи от опита на САЩ и Западна Европа, където този тип игри активно участват в обучението на различни възрастови групи.

Един от най-големите потребители на видео игри за обучение е армията на САЩ. Военното министерство на САЩ отделя 1 милиард долара през 2004 година за създаване на подразделение за използване на интерактивни игри за симулация на реални военни действия (The Army Program Executive Office for Simulation, Training and Instrumentation). Целта е обучение на военните чрез видео игри и симулиране на битки, пилотиране на самолети, управление на танкове и командване на военни подразделения (Buckley & Anderson 2006).

Има много игри, създадени на базата на истинските истории на ветерани от войната. Една от тях е Medal of Honor: Warfigther. В нея играчите могат да изживеят част от мисиите на самите войници, като спасяване на заложници от крепост на Филипините и нападение над пиратски град на бреговете на Сомалия.

Друг много успешен опит за въвеждането на игрите в образованието и обучението се извършва в Манхатан, Ню Йорк през 2009г. Тогава отваря врати гимназията Quest to Learn. В нея учениците учат от 6 до 12 клас. Основната мисия на училището според неговия основател и директор Katie Salen е трансформиране на принципите, стоящи в основата на интерактивните игри и превръщането им в мощен педагогически модел за обучение. Целта на училището е да подготви своите ученици за предизвикателствата на 21 век, като ги подсигури с нужните за това грамотност и умения. Игрите, използвани в училището, действат като базирани на правила учебни системи, в които учениците участват активно, използват стратегическо мислене, решават комплексни проблеми, търсят съдържание и получават моментна обратна връзка.